изменник
[izˈmɛnnik]
изменник значение:
Какво е изменник? Човек, който е извършил предателство спрямо родина, организация, идея или близък човек.
1. (общо) Човек, който е извършил предателство спрямо родина, организация, идея или близък човек.
2. (личен живот) Човек, който нарушава брачната вярност или обещание за любов.
- Ударение
- измѐнник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-мен-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- изменници
Примери за използване на изменник
(общо)
- Той беше обявен за изменник и прогонен от кралството.
- В очите на своите съратници той се превърна в изменник.
(личен живот)
- Съпругът ѝ се оказа изменник.
Синоними на изменник
Как се пише изменник
Грешни изписвания: изменик, йзменник, изменнйк
Думата се пише с двойно нн, защото е образувана от корен, завършващ на н (измен-) и наставка, започваща с н (-ник).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:измѣна
Произлиза от глагола 'изменя' (променям, предавам). Коренът е свързан с размяна/смяна, като в контекста на лоялност означава преминаване на чужда страна.
Употреба
Чести словосъчетания:
- долен изменник
- държавен изменник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
