изменничество
[izˈmɛnniʧɛstvo]
изменничество значение:
Какво е изменничество? Проява на предателство; действие на човек, който е нарушил верността си към родина, кауза или близък човек.
1. (пряко) Проява на предателство; действие на човек, който е нарушил верността си към родина, кауза или близък човек.
- Ударение
- изме'нничество
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-мен-ни-че-ство
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на изменничество
(пряко)
- Неговото изменничество беше наказано със строга присъда.
- Във времена на война изменничеството се счита за най-тежкото престъпление.
Синоними на изменничество
Антоними на изменничество
Как се пише изменничество
Грешни изписвания: изменичество, изменничесво, йзменничество, изменнйчество, изменничеству
Пише се с двойно 'н' (нн), защото едната 'н' е от корена на думата (измян-а -> измен-), а другата е от наставката '-ник' (измен-ник -> измен-нич-ество).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:изменник
Производно от 'изменник' (който е изменил, предал) + наставка '-ество'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
