Dumite-BG – онлайн речник за българския език

изморя

[izmoˈrʲa]

изморя значение:

Какво е изморя? Причинявам силна умора на някого или нещо; изтощавам физическите сили.

1. (пряко) Причинявам силна умора на някого или нещо; изтощавам физическите сили.
Ударение
изморя̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
из-мо-ря
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
изморя се
Видова двойка
изморявам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изморя

(пряко)
  • Дългият преход успя да изморя и най-издръжливите туристи.
  • Не искам да те изморя с моите проблеми.

Антоними на изморя

Как се пише изморя

Грешни изписвания: измуря, йзморя
Думата се пише с о в корена (проверка с думата мор). Съдържа променливо я: изморя̀ (1 л. ед. ч.), но изморѐн.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:моръ (смърт, мор)
Образувана от префикса 'из-' (за исчерпване, завършеност) и корена 'мор', свързан с умора, смърт. Сродна с 'моря'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изморя до смърт
  • изморя с работа
  • бързо се изморя

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.