измъча
[izˈmət͡ʃɐ]
измъча значение:
Какво е измъча? Причиня голяма физическа или душевна болка на някого; подложа на мъчения.
1. (пряко) Причиня голяма физическа или душевна болка на някого; подложа на мъчения.
2. (преносно) Уморя някого до краен предел чрез тежка работа или усилия.
- Ударение
- измъ̀ча
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-мъ-ча
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- измъчвам
Примери за използване на измъча
(пряко)
- Болестта го измъчи много през последната година.
- Съвестта го измъчи след постъпката.
(преносно)
- Дългият преход измъчи конете.
- Жегата ни измъчи докато работехме на полето.
Как се пише измъча
Грешни изписвания: измача, йзмъча
Коренната гласна е ъ (от старобългарската голяма носовка), а не а.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:мъка
Префикс 'из-' (за завършеност) + глаголен корен от 'мъка'. Свързано със старобългарското 'мѫчити'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- измъча до смърт
- измъча душата
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
