измъчвам
[izmɐt͡ʃvɐm]
измъчвам значение:
Какво е измъчвам? Причинявам физическа болка или страдание на някого.
1. (физически) Причинявам физическа болка или страдание на някого.
2. (психически) Причинявам душевна болка, тревога или безпокойство.
- Ударение
- измъ'чвам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-мъч-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Възвратна форма
- измъчвам се
- Видова двойка
- измъча
Примери за използване на измъчвам
(физически)
- Болестта го измъчва вече месеци.
- Инквизицията е измъчвала еретиците.
(психически)
- Съвестта го измъчваше заради стореното.
- Неизвестността ме измъчва.
Антоними на измъчвам
Как се пише измъчвам
Грешни изписвания: измачвам, йзмъчвам, измъчвъм
Коренът се пише с ъ (мъка, мъча). Наставката е -вам.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:мъка
Префигирана форма на 'мъча' с 'из-', подсилваща значението. Коренът е свързан с праславянското *mǫka.
Употреба
Чести словосъчетания:
- измъчвам се от въпроси
- измъчвам до смърт
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
