изнамерен
[iznɐˈmɛrɛn]
изнамерен значение:
Какво е изнамерен? Който е открит или изобретен (често се използва за епохални открития или в по-стара литература).
1. (книжовно/архаично) Който е открит или изобретен (често се използва за епохални открития или в по-стара литература).
2. (разговорно) Който е намерен след търсене; открит сред други неща.
- Ударение
- изнамѐрен
- Част на речта
- прилагателно име, глагол
- Сричкоделение
- из-на-ме-рен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- изнамерени
- Вид
- свършен
Примери за използване на изнамерен
(книжовно/архаично)
- Този уред е изнамерен през миналия век.
- Славянската азбука е изнамерена от Кирил и Методий.
(разговорно)
- Старият документ беше изнамерен в архива.
Как се пише изнамерен
Грешни изписвания: из намерен, йзнамерен, изнъмерен
Пише се слято, тъй като е една дума (причастие).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:изнамеря
Минало страдателно причастие на глагола 'изнамеря'. Съставен от представки 'из-' + 'на-' и корен 'меря' (в смисъл на намирам).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
