изнемощяване
[iznɛmoʃtjavɐnɛ]
изнемощяване значение:
Какво е изнемощяване? Процес на крайно отслабване на физическите сили; изпадане в състояние на безсилие.
1. (медицина/общо) Процес на крайно отслабване на физическите сили; изпадане в състояние на безсилие.
- Ударение
- изнемощя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-не-мо-щя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- изнемощявания
Примери за използване на изнемощяване
(медицина/общо)
- Продължителният глад води до пълно изнемощяване на организма.
- Старецът чувстваше постепенно изнемощяване.
Синоними на изнемощяване
Антоними на изнемощяване
Как се пише изнемощяване
Грешни изписвания: изнемощеване, йзнемощяване, изнемущяване, изнемощявъне
Пише се с щ (щ = шт) и променливо я, което в тази позиция се запазва.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мощь
Образувано от глагола 'изнемощявам', съставен от 'из-' (завършеност), 'не-' (отрицание) и 'мощ' (сила). Буквално означава 'изгубване на мощта'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- физическо изнемощяване
- до изнемощяване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
