изнудвачество
[iznudˈvat͡ʃɛstvo]
изнудвачество значение:
Какво е изнудвачество? Дейността на изнудвача; системно прилагане на заплахи и принуда за облага.
1. (право/общо) Дейността на изнудвача; системно прилагане на заплахи и принуда за облага.
- Ударение
- изнудва̀чество
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-нуд-ва-чес-тво
- Род
- среден
- Мн. число
- изнудвачества
Примери за използване на изнудвачество
(право/общо)
- Занимаваше се с дребно изнудвачество в квартала.
- Полицията разкри схема за телефонно изнудвачество.
Антоними на изнудвачество
Как се пише изнудвачество
Грешни изписвания: изнудвачесво, йзнудвачество, изнодвачество, изнудвъчество, изнудвачеству
Думата завършва на наставката -ество.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:изнудвач
Суфиксално образувание от съществителното 'изнудвач' + наставка '-ество' за абстрактни съществителни, означаващи дейност или качество.
Употреба
Чести словосъчетания:
- политическо изнудвачество
- емоционално изнудвачество
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
