изобретател
[izobrɛˈtatɛl]
изобретател значение:
Какво е изобретател? Човек, който е създал ново техническо устройство, метод или технология; автор на изобретение.
1. (пряко) Човек, който е създал ново техническо устройство, метод или технология; автор на изобретение.
- Ударение
- изобрета̀тел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- и-зо-бре-та-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- изобретатели
Примери за използване на изобретател
(пряко)
- Томас Едисън е плодовит изобретател с над 1000 патента.
- Българският изобретател представи новия си двигател на изложението.
Синоними на изобретател
Как се пише изобретател
Грешни изписвания: изобритател, йзобретател, изубретател, изобретътел
Пише се с е в корена (брет), проверимо с думата 'изобретение'.
Етимология
Произход:Старобългарски / Руски
Оригинална дума:изобрести
От глагола 'изобретя' (откривам, създавам нещо ново). Коренът 'брет-' е сроден с 'обрета' (намирам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- велик изобретател
- признат изобретател
- патент на изобретател
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
