изобретателка
[izobretaˈtɛlkɐ]
изобретателка значение:
Какво е изобретателка? Жена, която е създала изобретение; авторка на ново техническо решение или иновация.
1. (професии) Жена, която е създала изобретение; авторка на ново техническо решение или иновация.
2. (преносно (разговорно)) Жена, която умее да измисля небивалици или да намира оригинални решения в бита.
- Ударение
- изобретатѐлка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- и-зо-бре-та-тел-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- изобретателки
Примери за използване на изобретателка
(професии)
- Хеди Ламар е известна актриса и изобретателка.
- Тя е първата изобретателка, патентовала този механизъм.
(преносно (разговорно))
- Голяма е изобретателка в кухнята – прави чудеса от нищо.
Синоними на изобретателка
Как се пише изобретателка
Грешни изписвания: изобритателка, изобретателовка, йзобретателка, изубретателка, изобретътелка
Думата се пише с е в корена (брет) и наставка -ка за женски род.
Етимология
Произход:Старобългарски/Руски
Оригинална дума:изобретатель
Женско съответствие на съществителното 'изобретател', образувано с наставката '-ка'. Коренът идва от 'брет-' (намирам, откривам), сродно със старобългарското *обрѣтати*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- талантлива изобретателка
- българска изобретателка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
