изолатор
[izoˈlator]
изолатор значение:
Какво е изолатор? Вещество или тяло, което не провежда или провежда много слабо електричество (диелектрик) или топлина.
1. (физика/техника) Вещество или тяло, което не провежда или провежда много слабо електричество (диелектрик) или топлина.
2. (техника) Специално техническо изделие (често от керамика или стъкло) за закрепване на електрически проводници към стълбове, което предотвратява протичането на ток към земята.
3. (медицина/общество) Специално помещение за изолиране на болни от заразни болести или на лица, нарушили реда (в затвор и др.).
- Ударение
- изола̀тор
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- и-зо-ла-тор
- Род
- мъжки
- Мн. число
- изолатори
Примери за използване на изолатор
(физика/техника)
- Порцеланът и стъклото са добри електрически изолатори.
- Използвахме минерална вата като топлинен изолатор за покрива.
(техника)
- Силният вятър счупи няколко изолатора на електрическия стълб.
(медицина/общество)
- Пациентът със силно заразна инфекция беше преместен в изолатор.
- Затворникът беше пратен в изолатора за три дни заради сбиване.
Синоними на изолатор
Антоними на изолатор
Как се пише изолатор
Грешни изписвания: изолатур, йзолатор, изулатор, изолътор
Пише се с и в началото и окончание -тор.
Етимология
Произход:Френски/Италиански
Оригинална дума:isolateur / isolatore
От френски 'isolateur', връщащо се към латинското 'insula' (остров) – буквално 'осамотител'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- топлинен изолатор
- електрически изолатор
- медицински изолатор
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
