изомер
[izoˈmɛr]
изомер значение:
Какво е изомер? Химично съединение, което има същия количествен и качествен състав (молекулна формула) като друго, но се различава по строежа на молекулата и свойствата си.
1. (химия) Химично съединение, което има същия количествен и качествен състав (молекулна формула) като друго, но се различава по строежа на молекулата и свойствата си.
2. (физика) Атомни ядра с еднакъв масов атом и пореден номер, но с различно енергийно състояние.
- Ударение
- изомѐр
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- и-зо-мер
- Род
- мъжки
- Мн. число
- изомери
Примери за използване на изомер
(химия)
- Бутанът и изобутанът са изомери.
- Учените изследваха оптичните изомери на веществото.
(физика)
- Ядрените изомери имат различен период на полуразпад.
Как се пише изомер
Грешни изписвания: изомир, йзомер, изумер
Пише се с 'е' в последната сричка, съгласно гръцкия етимон 'meros'.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:isomerēs
Заемка от старогръцки ἰсоμερής (isomers) – съставен от равни части, от ἴσος (isos - равен) и μέρος (meros - част, дял).
Употреба
Чести словосъчетания:
- оптичен изомер
- структурен изомер
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
