изоставеност
[izosˈtavɛnost]
изоставеност значение:
Какво е изоставеност? Състояние, при което някой или нещо е оставено без грижи, внимание или поддръжка; самота, безпризорност.
1. (пряко) Състояние, при което някой или нещо е оставено без грижи, внимание или поддръжка; самота, безпризорност.
- Ударение
- изоста́веност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- и-зо-ста-ве-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на изоставеност
(пряко)
- В очите на детето се четеше тъга и изоставеност.
- Сградата лъхаше на разруха и дългогодишна изоставеност.
Синоними на изоставеност
Антоними на изоставеност
Как се пише изоставеност
Грешни изписвания: изоставенос, изоставиност, йзоставеност, изуставеност, изостъвеност, изоставенуст
Съществителните имена от женски род, завършващи на -ост, се пишат с т на края и гласна о в наставката.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:оставям
Образувана от миналото страдателно причастие 'изоставен' (от глагола 'изоставя') с наставката за абстрактни съществителни '-ост'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- чувство за изоставеност
- социална изоставеност
- пълна изоставеност
