Dumite-BG – онлайн речник за българския език

изпитвач

[ispitˈvat͡ʃ]
Ударение
изпитва̀ч
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-пит-вач
Род
мъжки
Мн. число
изпитвачи
Докладвай грешка в описанието

Как се пише изпитвач

Грешни изписвания: испитвач, изпитвъч, йзпитвач, изпйтвач
Думата се пише с 'з' (представка из-), въпреки че се чува 'с' поради обеззвучаването пред беззвучната съгласна 'п'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:изпитвам
Произлиза от глагола 'изпитвам' + наставка за деец '-ач'. Коренът е свързан със старобългарската дума 'пытати' (питам, търся).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • строг изпитвач
  • летен изпитвач
  • технически изпитвач

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.