Dumite-BG – онлайн речник за българския език

изплача

[isˈplat͡ʃɐ]

изплача значение:

Какво е изплача? Издам силен звук от плач, извикам от болка или мъка.

1. (пряко) Издам силен звук от плач, извикам от болка или мъка.
2. (преносно) Споделя мъката си, излея чувствата си (често с 'болката', 'мъката').
3. (разговорно) Постигна нещо чрез плач и настойчивост.
Ударение
изпла̀ча
Част на речта
глагол
Сричкоделение
из-пла-ча
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
изплача се
Видова двойка
изплаквам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изплача

(пряко)
  • Детето изплака в съня си.
  • Ранко изплака, когато иглата го убоде.
(преносно)
  • Тя ми изплака цялата си мъка.
  • Искаше да изплаче душата си пред някого.
(разговорно)
  • Накрая си изплака нова играчка.

Антоними на изплача

Как се пише изплача

Грешни изписвания: исплача, йзплача, изплъча
По правилата за обеззвучаване 'з' се произнася като 'с' пред беззвучната 'п', но се пише из- (изплача).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:плакати
От представка 'из-' (изчерпване, навън) и 'плача'. Сродна с други славянски езици.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изплача болката си
  • изплача очите си
  • бебето изплака
Фразеологизми:
  • да ти се изплача на рамото
  • ще има да плачеш и да изплачеш

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.