изплюя
[isˈplʲujɐ]
изплюя значение:
Какво е изплюя? Изхвърля със сила нещо от устата си.
1. (пряко) Изхвърля със сила нещо от устата си.
2. (преносно) Кажа нещо бързо, рязко, с неприязън или неохота.
- Ударение
- изплю̀я
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-плю-я
- Род
- няма
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Възвратна форма
- няма
- Видова двойка
- изплювам
Форми на думата изплюя 54
- изплю
- изплюй
- изплюят
- изплюйте
- изплюе
- изплюем
- изплюеш
- изплюете
- изплюеше
- изплюейки
- изплюел
- изплюела
- изплюели
- изплюело
- изплюелия
- изплюелата
- изплюелите
- изплюелият
- изплюелото
- изплюех
- изплюеха
- изплюехме
- изплюехте
- изплюещ
- изплюеща
- изплюещи
- изплюещо
- изплюещия
- изплюещата
- изплюещите
- изплюещият
- изплюещото
- изплюл
- изплюла
- изплюли
- изплюло
- изплюлия
- изплюлата
- изплюлите
- изплюлият
- изплюлото
- изплют
- изплюта
- изплюти
- изплюто
- изплютия
- изплютата
- изплютите
- изплютият
- изплютото
- изплюх
- изплюха
- изплюхме
- изплюхте
Примери за използване на изплюя
(пряко)
- Детето се опита да изплюя горчивото хапче.
- Трябва да изплюя костилката.
(преносно)
- Най-накрая той успя да изплюя истината пред всички.
- Тя го изгледа лошо и сякаш се готвеше да изплюя обида.
Как се пише изплюя
Грешни изписвания: исплюя, изплюва, йзплюя
Пише се с 'з' в представката 'из-' (въпреки обеззвучаването пред 'п'). Окончанието е -я за 1 л. ед.ч. и -е за 3 л. ед.ч. (той изплюе).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:плювати
Представка 'из-' + 'плюя'. Звукоподражателен произход (ономатопея), имитиращ звука при плюене. Сродно с гръцкото 'ptyo' и латинското 'spuo'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изплюя камъчето
Фразеологизми:
- плюя си в пазвата
- плюя си на петите
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.