изповед
[ˈispovɛt]
изповед значение:
Какво е изповед? Християнско тайнство, при което вярващият признава греховете си пред свещеник, за да получи опрощение.
1. (религия) Християнско тайнство, при което вярващият признава греховете си пред свещеник, за да получи опрощение.
2. (общо) Искрено и открито споделяне на лични мисли, чувства или тайни.
- Ударение
- ѝзповед
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-по-вед
- Род
- женски
- Мн. число
- изповеди
Примери за използване на изповед
(религия)
- Всяка неделя той ходи на църква за изповед.
(общо)
- Писмото ѝ беше трогателна изповед за самотата.
Синоними на изповед
Как се пише изповед
Грешни изписвания: изповет, исповед, йзповед, изпувед
Думата завършва на звучен съгласен д, който се обеззвучава при изговор, но се запазва при писане (проверка: изповеди). Започва с представка из-, въпреки че пред беззвучното п се чува с.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:исповѣдь
Производна от глагола 'исповѣдати' (изказвам, признавам). Коренът е свързан с 'вядам' (знам) и 'повядам' (казвам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- тайната на изповедта
- предсмъртна изповед
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
