изповедание
[ispovɛˈdanie]
изповедание значение:
Какво е изповедание? Съвкупност от догми и обреди на дадена религия или на отделно разклонение от нея; вероизповедание.
1. (религия) Съвкупност от догми и обреди на дадена религия или на отделно разклонение от нея; вероизповедание.
2. (архаично) Открит израз на убеждения; признание.
- Ударение
- изповеда̀ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-по-ве-да-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- изповедания
Примери за използване на изповедание
(религия)
- Конституцията гарантира свободата на всички религиозни изповедания.
- Той принадлежи към източноправославното изповедание.
(архаично)
- Това стихотворение е неговото поетическо изповедание.
Антоними на изповедание
Как се пише изповедание
Грешни изписвания: изповеждане, изповедане, йзповедание, изпуведание, изповедъние, изповеданйе
Думата завършва на -ие. Пише се с з (изповедание), тъй като представката е из-, въпреки че фонетично се обеззвучава пред 'п'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:исповѣданиѥ
Произлиза от старобългарския глагол *исповѣдати* (признавам, разказвам). Коренът е свързан с „вед“ (знам). В съвременния език думата се специализира като термин за религиозна принадлежност.
Употреба
Чести словосъчетания:
- източноправославно изповедание
- религиозно изповедание
- свобода на изповеданията
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
