изповеден
[isˈpɔvɛdɛn]
изповеден значение:
Какво е изповеден? Който се отнася до църковното тайнство изповед.
1. (религия) Който се отнася до църковното тайнство изповед.
2. (литература) Който има характер на изповед; искрен, съкровен, дълбоко личен.
- Ударение
- изпо̀веден
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- из-по-ве-ден
- Род
- мъжки
- Мн. число
- изповедни
- Вид
- несвършен
Примери за използване на изповеден
(религия)
- В църквата имаше специална изповедна скамейка.
(литература)
- Поетът е избрал изповеден тон за новата си стихосбирка.
- Писмото беше написано в изповеден стил.
Синоними на изповеден
Как се пише изповеден
Грешни изписвания: исповеден, йзповеден, изпуведен
Думата се пише с з в представката из-. Буквата е в последната сричка отпада при формите за мн.ч. (изповедни), което е характерно за подвижното ъ/е.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:исповѣдь
Произлиза от съществителното 'изповед', което е сродно със старобългарското 'исповѣдь' (признание, разказване). Коренът 'вед' (знам, казвам) се съчетава с представките 'из-' и 'по-'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изповеден тон
- изповедна лирика
- изповедна форма
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
