изповедник
[isˈpɔvɛdnik]
изповедник значение:
Какво е изповедник? Свещеник, който има правомощието да извършва тайнството изповед и да изслушва признанията на вярващите.
1. (Религия) Свещеник, който има правомощието да извършва тайнството изповед и да изслушва признанията на вярващите.
2. (Историческо/Църковно) Християнин, който е претърпял мъчения за вярата, но е останал жив (за разлика от мъченика).
3. (Преносно) Близък човек, на когото се доверяват съкровени тайни.
- Ударение
- изповѐдник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-по-вед-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- изповедници
Примери за използване на изповедник
(Религия)
- Той отиде при своя изповедник, за да потърси духовен съвет.
(Историческо/Църковно)
- Св. Максим Изповедник е почитан заради твърдостта на вярата си.
(Преносно)
- Тя ми е най-добрият приятел и моят единствен изповедник.
Синоними на изповедник
Как се пише изповедник
Грешни изписвания: изповетник, йзповедник, изпуведник, изповеднйк
Правило: Проверка на звучния съгласен 'д' чрез формата за мн.ч. – 'изповедници', където звукът се чува ясно.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:исповѣдьникъ
Произлиза от старобългарски. Свързано е с глагола 'изповядвам' (признавам вяра или грехове).
Употреба
Чести словосъчетания:
- духовен изповедник
- личен изповедник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
