изповеднически
[ispoˈvɛdnit͡ʃɛski]
изповеднически значение:
Какво е изповеднически? Който се отнася до изповедник (свещеник, който слуша изповед).
1. (религия) Който се отнася до изповедник (свещеник, който слуша изповед).
2. (преносно) Който съдържа или изразява дълбока откровеност, споделяне на тайни; интимен, съкровен.
- Ударение
- изповедни'чески
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- из-по-вед-ни-чес-ки
- Род
- мъжки
- Мн. число
- изповеднически
Примери за използване на изповеднически
(религия)
- Той зае своето изповеднически място в храма.
(преносно)
- Тя говореше с тих, изповеднически тон.
- Романът има изповеднически характер.
Как се пише изповеднически
Грешни изписвания: изповедничестки, йзповеднически, изпуведнически, изповеднйчески, изповедническй
Образувано от изповедник. Пише се с д в корена.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:исповѣдь
От съществителното 'изповедник' + наставка '-ески'. Коренът е свързан с 'повядам' (казвам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- изповеднически тон
- изповеднически стил
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
