Dumite-BG – онлайн речник за българския език

използвачество

[izpɔlzvɐˈt͡ʃɛstvo]

използвачество значение:

Какво е използвачество? Поведение или нагласа на човек, който се стреми да извлича лична облага от отношенията си с другите, злоупотребявайки с тяхното доверие или труд.

1. (общо) Поведение или нагласа на човек, който се стреми да извлича лична облага от отношенията си с другите, злоупотребявайки с тяхното доверие или труд.
Ударение
изпо̀лзвачество
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-полз-ва-чест-во
Род
среден
Мн. число
няма (abstract noun)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на използвачество

(общо)
  • Неговото приятелство се оказа чисто използвачество.
  • Тя не можеше да търпи повече неговото използвачество и прекъсна връзката.

Антоними на използвачество

Как се пише използвачество

Грешни изписвания: използвачeство, използвачесво, йзползвачество, изпулзвачество, използвъчество, използвачеству
Думата се пише с 'з' (пред звучния съгласен 'п' се запазва корена 'полз-'), а наставката е '-чество'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:използвам
Произлиза от глагола 'използвам' с наставката за абстрактни съществителни '-чество', по аналогия с думи като 'съглашателство' и 'предателство'. Формирано е на българска почва.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • чисто използвачество
  • проява на използвачество
  • скрито използвачество

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.