изполица
[isˈpɔlit͡sɐ]
изполица значение:
Какво е изполица? Начин на обработване на чужда земя, при който наемателят (изполичар) дава на собственика половината от добитата реколта като наем.
1. (история/земеделие) Начин на обработване на чужда земя, при който наемателят (изполичар) дава на собственика половината от добитата реколта като наем.
- Ударение
- изпо̀лица
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-по-ли-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- изполици
Примери за използване на изполица
(история/земеделие)
- Селяните често бяха принудени да вземат ниви на изполица, за да изхранят семейството си.
- Договорът за изполица беше устен и се спазваше стриктно според обичайното право.
Как се пише изполица
Грешни изписвания: изпулица, исполица, йзполица, изполйца
Пише се с з в представката из-, въпреки че пред беззвучната съгласна 'п' се чува 'с'. Коренът съдържа 'о' (от половина), а не 'у'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:пол- (половина)
Образувана от корена 'пол' (половина) и наставката '-ица'. Терминът отразява същността на икономическата уговорка – подялба на продукцията наполовина.
Употреба
Чести словосъчетания:
- давам на изполица
- работя на изполица
- нива на изполица
Фразеологизми:
- на изполица
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
