изполичарски
[izpolit͡ʃarski]
изполичарски значение:
Какво е изполичарски? Който се отнася до изполичар или до изполичарството като форма на земевладение и обработка на земята.
1. (история) Който се отнася до изполичар или до изполичарството като форма на земевладение и обработка на земята.
2. (преносно) Който е характерен за беден земеделски стопанин; сиромашки, немощен.
- Ударение
- изполича̀рски
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- из-по-ли-чар-ски
- Род
- мъжки
- Мн. число
- изполичарски
Примери за използване на изполичарски
(история)
- Изполичарският труд беше широко разпространен в България преди индустриализацията.
- Той произхождаше от бедно изполичарско семейство.
(преносно)
- Живееха в ниска изполичарска къщурка в края на селото.
Антоними на изполичарски
Как се пише изполичарски
Грешни изписвания: изполичестки, исполичарски, йзполичарски, изпуличарски, изполйчарски, изполичърски, изполичарскй
Думата се пише с з (представката е из-) и завършва на -ски, като се образува от корена на думата изполичар.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:изполица
Произлиза от съществителното 'изполичар' (селянин, който обработва чужда земя срещу половината от добива), което на свой ред идва от 'изполица' (наполовина) + наставката -ски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изполичарски договор
- изполичарски въпрос
- изполичарско движение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
