изпонадупчване
[izponɐˈdupt͡ʃvɐnɛ]
- Ударение
- изпонаду̀пчване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-по-на-дуп-чва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- изпонадупчвания
- Възвратна форма
- себе си (неприложимо директно)
Как се пише изпонадупчване
Грешни изписвания: изпонадобчване, изпонадупчвъне, йзпонадупчване, изпунадупчване, изпонъдупчване, изпонадопчване
Думата е отглаголно съществително и се пише с 'у' в корена (от дупка) и окончание '-не'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:дупка
Образувано от глагола 'изпонадупча' чрез наставка '-не'. Глаголът съдържа сложната представка 'изпо-' (из- + по-), която придава дистрибутивно значение (действието обхваща всички обекти или се извършва многократно и изчерпателно).
Употреба
Чести словосъчетания:
- изпонадупчване на гуми
- цялостно изпонадупчване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
