изправител
[isprɐ'vitɛl]
изправител значение:
Какво е изправител? Електротехническо устройство, което преобразува променливия електрически ток в постоянен (прав) ток.
1. (техника) Електротехническо устройство, което преобразува променливия електрически ток в постоянен (прав) ток.
2. (техника) Инструмент или машина за механично изправяне на изкривени детайли (тел, ламарина и др.).
- Ударение
- изправѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-пра-ви-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- изправители
Примери за използване на изправител
(техника)
- Повредата в захранването се дължеше на изгорял диод в изправителя.
- Свързахме акумулатора към селенов изправител за зареждане.
(техника)
- В цеха монтираха нов валцов изправител за ламарина.
Синоними на изправител
Антоними на изправител
Как се пише изправител
Грешни изписвания: исправител, йзправител, изпръвител, изправйтел
Думата започва с представката из-, която се пише със 'з', независимо от следващата беззвучна съгласна 'п'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:прав
Суфксно образувание от глаголната основа 'изправя' + суфикс за деятел/инструмент '-тел'. В техническия смисъл е калка на термини като 'rectifier' (англ.) или 'Gleichrichter' (нем.).
Употреба
Чести словосъчетания:
- селенов изправител
- мостов изправител
- изправител на напрежение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
