Dumite-BG – онлайн речник за българския език

изправност

[isˈpravnost]

изправност значение:

Какво е изправност? Състояние на машина, уред или механизъм, при което той функционира правилно и без повреди.

1. (техника) Състояние на машина, уред или механизъм, при което той функционира правилно и без повреди.
2. (общо) Качество на човек или действие, което се характеризира с точност, редовност и изпълнителност.
Ударение
изпра̀вност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-прав-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изправност

(техника)
  • Преди път проверете техническата изправност на автомобила.
  • Асансьорът е в пълна изправност.
(общо)
  • Той се отличаваше с изправност в плащането на сметките.
  • Благодарим за Вашата изправност като данъкоплатец.

Как се пише изправност

Грешни изписвания: исправност, изпрафност, йзправност, изпръвност, изправнуст
Думата започва с представка из- (не ис-), тъй като коренът започва със звучна съгласна (или в случая 'п', но правилото за представките 'из-' е морфологично). Съгласната в пред беззвучната н се обеззвучава при изговор, но се пише.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:правъ
Произлиза от прилагателното 'изправен', което е дериват на общославянския корен *pravъ (прав/истинен) с представка из-.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • техническа изправност
  • в изправност

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.