Dumite-BG – онлайн речник за българския език

изпражнение

[isprɐʒˈnɛniɛ]
Ударение
изпражнѐние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-праж-не-ни-е
Род
среден
Мн. число
изпражнения
Докладвай грешка в описанието

Как се пише изпражнение

Грешни изписвания: изпражнйение, испражнение, йзпражнение, изпръжнение, изпражненйе
Пише се с и след н (не с й) и започва с представка из- пред беззвучна съгласна п, където се чува като 'с', но се пише з по морфологичен принцип.

Етимология

Произход:Руски / Църковнославянски
Оригинална дума:изпражнить
Книжовна заемка от руски или църковнославянски, свързана с глагола *изпражнить* (изпразвам, изчиствам). Коренът е сродни с 'празен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • човешки изпражнения
  • анализ на изпражнения

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.