изпровождане
[isproˈvɔʒdɐnɛ]
изпровождане значение:
Какво е изпровождане? Действието по изпращане на някого, като го придружаваме до изхода или до определено място за раздяла.
1. (общо) Действието по изпращане на някого, като го придружаваме до изхода или до определено място за раздяла.
- Ударение
- изпрово́ждане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-про-вож-да-не
- Род
- среден
- Мн. число
- изпровождания
Примери за използване на изпровождане
(общо)
- Изпровождането на гостите продължи дълго пред портата.
- На гарата имаше тържествено изпровождане на войниците.
Синоними на изпровождане
Антоними на изпровождане
Как се пише изпровождане
Грешни изписвания: испровождане, изпращане, йзпровождане, изпрувождане, изпровуждане, изпровождъне
Съгласната ж е резултат от йотацията на корена 'вод-' в несвършен вид (во-д-я -> прово-жд-ам).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:проводити
Съставено от 'из-' и 'провождам' (водя някого донякъде, изпращам). Корен 'вод-'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изпровождане до вратата
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
