изпръхтя
[isprɐxˈtʲa]
изпръхтя значение:
Какво е изпръхтя? Издам силен, вибриращ звук чрез рязко издишване на въздух (обикновено за кон).
1. (зоология/пряко) Издам силен, вибриращ звук чрез рязко издишване на въздух (обикновено за кон).
2. (преносно/разговорно) Издам подобен звук в знак на недоволство, пренебрежение или сдържан смях.
- Ударение
- изпръхтя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-пръх-тя
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- изпръхтявам
Примери за използване на изпръхтя
(зоология/пряко)
- Конят изпръхтя нервно и удари с копито.
- Животното изпръхтя, усещайки опасност.
(преносно/разговорно)
- Той само изпръхтя презрително и се обърна на другата страна.
- Тя се опита да сдържи смеха си, но накрая изпръхтя в шепата си.
Как се пише изпръхтя
Грешни изписвания: испръхтя, изпръхтявам, йзпръхтя, изпрахтя
Пише се с з (представка из-), въпреки че се чува 'с' пред беззвучната 'п'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:пръхтя
Звукоподражателен произход (ономатопея) от корена 'пръх', имитиращ звука от издишване през носа/устните.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изпръхтя от смях
- нервно изпръхтя
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
