изпъдя
[isˈpɤdʲɐ]
изпъдя значение:
Какво е изпъдя? Изпъдя е глагол, който означава да изгониш, да изпратиш някого или нещо от дадено място или обкръжение, често с насилствена сила или под натиска на обстоятелствата. Може да се използва и в преносен смисъл, като означава да се отървем от нещо или някого, което ни е неприятно или нежелано. В някои случаи, изпъдя може да означава и да се освободиш от нещо, което те задържа или ограничава. В разговорния език, изпъдя може да се използва и като синоним на глагола „изхвърлям“, но с по-силен акцент върху насилствената сила или натиска.
1. Изпъдя е глагол, който означава да изгониш, да изпратиш някого или нещо от дадено място или обкръжение, често с насилствена сила или под натиска на обстоятелствата. Може да се използва и в преносен смисъл, като означава да се отървем от нещо или някого, което ни е неприятно или нежелано. В някои случаи, изпъдя може да означава и да се освободиш от нещо, което те задържа или ограничава. В разговорния език, изпъдя може да се използва и като синоним на глагола „изхвърлям“, но с по-силен акцент върху насилствената сила или натиска.
- Ударение
- изпъ̀дя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-пъ-дя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- пъдя
Форми на думата изпъдя 52
- изпъдят
- изпъдете
- изпъдеше
- изпъдейки
- изпъдел
- изпъдела
- изпъдели
- изпъдело
- изпъделия
- изпъделата
- изпъделите
- изпъделият
- изпъделото
- изпъден
- изпъдена
- изпъдени
- изпъдено
- изпъдения
- изпъдената
- изпъдените
- изпъденият
- изпъденото
- изпъдех
- изпъдеха
- изпъдехме
- изпъдехте
- изпъдещ
- изпъдеща
- изпъдещи
- изпъдещо
- изпъдещия
- изпъдещата
- изпъдещите
- изпъдещият
- изпъдещото
- изпъди
- изпъдим
- изпъдиш
- изпъдите
- изпъдил
- изпъдила
- изпъдили
- изпъдило
- изпъдилия
- изпъдилата
- изпъдилите
- изпъдилият
- изпъдилото
- изпъдих
- изпъдиха
- изпъдихме
- изпъдихте
Как се пише изпъдя
Грешни изписвания: испъдя, изпъда, йзпъдя, изпадя
Приставка из- се пише със з, въпреки че пред беззвучната съгласна п се обеззвучава при изговор.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пѫдити
От старобългарски „пѫдити“ (гоня, пъдя). Префиксът „из-“ добавя значение за завършеност на действието (изгонване навън).
Употреба
Чести словосъчетания:
- изпъдя от къщи
- изпъдя на улицата
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.