изпъждане
[iˈspɤʒdɐnɛ]
изпъждане значение:
Какво е изпъждане? Действието по насилствено или категорично отстраняване, гонене на някого или нещо от дадено място.
1. (пряко) Действието по насилствено или категорично отстраняване, гонене на някого или нещо от дадено място.
- Ударение
- изпъ̀ждане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-пъж-да-не
- Род
- среден
- Мн. число
- изпъждания
Примери за използване на изпъждане
(пряко)
- Изпъждането на натрапниците стана бързо и безшумно.
- Това доведе до неговото изпъждане от училище.
Синоними на изпъждане
Антоними на изпъждане
Как се пише изпъждане
Грешни изписвания: испъждане, изпъждани, йзпъждане, изпаждане, изпъждъне
Думата е образувана от глагола 'изпъждам'. Пише се с 'ж' пред 'д' (изпъждане), а не само с 'ж' или 'ш'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:пъдя
Отглаголно съществително име от глагола 'изпъждам' (свършен вид 'изпъдя'). Корен 'пъд-'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- насилствено изпъждане
- изпъждане от дома
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
