изръмжа
[izrɐmˈʒa]
изръмжа значение:
Какво е изръмжа? Издам кратък, гърлен, застрашителен звук (ръмжене).
1. (за животни) Издам кратък, гърлен, застрашителен звук (ръмжене).
2. (за хора) Кажа нещо грубо, недоволно или с нисък, неясен глас.
- Ударение
- изръмжа̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-ръм-жа
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- изръмжавам
Примери за използване на изръмжа
(за животни)
- Кучето изръмжа злобно срещу непознатия.
- Лъвът изръмжа и се приготви за скок.
(за хора)
- Той изръмжа нещо неразбрано под носа си и излезе.
- Шефът изръмжа отговор на въпроса ми.
Как се пише изръмжа
Грешни изписвания: изръмжъ, израмжа, йзръмжа
Пише се с ъ в корена (от ръмжа). Окончанието в 1 л. ед.ч. е -а под ударение.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:ръмжа
Префикс 'из-' (изчерпване на действието или еднократност) + 'ръмжа' (звукоподражателен произход).
Употреба
Чести словосъчетания:
- изръмжа злобно
- изръмжа насреща
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
