изръфване
[izrɐfvɐnɛ]
- Ударение
- изръ̀фване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-ръф-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- изръфвания
Как се пише изръфване
Грешни изписвания: изръвване, йзръфване, израфване, изръфвъне
Коренът завършва на 'ф' (от ръфам). Пише се с 'ф'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:ръфам
От глагола 'изръфам' (да отхапя/изяда грубо или неравно). Коренът е свързан със звукоподражание или действие на разкъсване.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
