изсвистя
[issfiˈstʲɤ]
- Ударение
- изсвистя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-свис-тя
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- изсвистявам
Как се пише изсвистя
Грешни изписвания: исвистя, извистя, йзсвистя, изсвйстя
Пише се с двойно с (зс се обеззвучава при изговор, но се пише зс или в случая коренът започва със 'с', а представката е 'из-', но пред беззвучна съгласна 'с' се запазва звучния характер на 'з' в морфологичния строеж, но конкретно тук имаме представка из- и корен свистя). Всъщност правилото е: Представка из- + корен свистя. Пише се изсвистя.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:свистя
Образувано от представка 'из-' (за завършеност на действието) и ономатопеичния (звукоподражателен) глагол 'свистя', имитиращ остър звук на въздушна струя.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изсвистя във въздуха
- камшикът изсвистя
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
