изтезател
[iztɛˈzatɛl]
изтезател значение:
Какво е изтезател? Човек, който подлага други хора на физически или психически мъчения (изтезания), обикновено с цел изтръгване на признания или като наказание.
1. (пряко) Човек, който подлага други хора на физически или психически мъчения (изтезания), обикновено с цел изтръгване на признания или като наказание.
- Ударение
- изтеза̀тел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-те-за-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- изтезатели
Примери за използване на изтезател
(пряко)
- Затворникът разпозна своя изтезател години след края на войната.
- В средновековните тъмници изтезателят е бил страховита фигура.
Как се пише изтезател
Грешни изписвания: истезател, йзтезател, изтезътел
Пише се с з (из-), тъй като представката е пред звучна съгласна, и с е в корена.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:истѧзати
Произлиза от глагола 'изтезавам' (мъча, подлагам на мъки) + суфикс '-тел', обозначаващ деятел.
Употреба
Чести словосъчетания:
- жесток изтезател
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
