изтезателка
[iztɛˈzatɛlkɐ]
изтезателка значение:
Какво е изтезателка? Жена, която подлага някого на физически или психически мъчения (изтезания).
1. (пряко) Жена, която подлага някого на физически или психически мъчения (изтезания).
- Ударение
- изтеза̀телка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-те-за-тел-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- изтезателки
Примери за използване на изтезателка
(пряко)
- Тя бе разпозната от жертвите като тяхната главна изтезателка в лагера.
Антоними на изтезателка
Как се пише изтезателка
Грешни изписвания: истезателка, изтезателкъ, йзтезателка, изтезътелка
Пише се с з след представката (из-тезателка), а не със 'с', защото коренът започва с беззвучна съгласна 'т', но представката 'из-' запазва звучността си пред нея в морфологичния строеж на тази конкретна дума (исторически обусловено).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:изтезател
Женски род на съществителното 'изтезател', образувано от глагола 'изтезавам' + суфикс '-тел' + окончание за женски род '-ка'. Коренът е свързан със старобългарското 'истѧзати'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- жестока изтезателка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
