Dumite-BG – онлайн речник за българския език

източеност

[isˈtɔtʃɛnost]

източеност значение:

Какво е източеност? Свойството на обект или фигура да бъде издължен, строен и тънък.

1. (пряко) Свойството на обект или фигура да бъде издължен, строен и тънък.
Ударение
изто́ченост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-то-че-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на източеност

(пряко)
  • Източеността на фигурите в картините на Ел Греко е тяхна отличителна черта.
  • Тя се възхищаваше на елегантната източеност на шията на лебеда.

Антоними на източеност

Как се пише източеност

Грешни изписвания: йзточеност, изтученост, източенуст
Пише се с 'е' в суфикса на причастието '-ен' (източен), което преминава в съществителното.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:тека
От миналото страдателно причастие 'източен' на глагола 'източа' (изтеглям, удължавам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • елегантна източеност
  • неестествена източеност

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.