изтънчено
[isˈtɤnt͡ʃɛno]
изтънчено значение:
Какво е изтънчено? По начин, който показва финес, елегантност, добър вкус и липса на грубост.
1. (наречие) По начин, който показва финес, елегантност, добър вкус и липса на грубост.
2. (прилагателно име (ср.р.)) Качество на нещо (в среден род), което е изискано и деликатно.
- Ударение
- изтъ̀нченост
- Част на речта
- наречие, прилагателно име
- Сричкоделение
- из-тън-че-но
- Род
- среден
Примери за използване на изтънчено
(наречие)
- Тя се държеше изключително изтънчено по време на приема.
- Жилището беше обзаведено изтънчено и с вкус.
(прилагателно име (ср.р.))
- Това изтънчено вино се съчетава добре със сирена.
- Нейното изтънчено поведение впечатли гостите.
Синоними на изтънчено
Как се пише изтънчено
Грешни изписвания: истъ̀нченост, изтънченно, йзтънчено, изтанчено, изтънчену
Думата се пише със з пред беззвучна съгласна в представката (из-), въпреки че се обеззвучава при изговор. Пише се с едно н (освен ако не е членувано в м.р., което не е приложимо тук).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:тънък
Произлиза от прилагателното 'изтънчен', което е минало страдателно причастие на глагола 'изтъня'. Коренът е 'тънък'. Преносното значение за финес се развива на базата на представата за нещо фино и тънко изработено.
Употреба
Чести словосъчетания:
- облечен изтънчено
- изтънчено поведение
- изтънчено удоволствие
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
