изумен
[izuˈmɛn]
изумен значение:
Какво е изумен? Който изпитва силно учудване, силна изненада или възхищение; силно поразен от нещо неочаквано.
1. (пряко) Който изпитва силно учудване, силна изненада или възхищение; силно поразен от нещо неочаквано.
- Ударение
- изумѐн
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- и-зу-мен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- изумени
Примери за използване на изумен
(пряко)
- Тя остана изумена от наглостта на неговото поведение.
- Зрителите гледаха изумени спиращото дъха изпълнение.
Антоними на изумен
Как се пише изумен
Грешни изписвания: изомен, йзумен
Думата се пише с у (изумен), тъй като коренът е ум.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:ум
Минало страдателно причастие от глагола 'изумя', образуван от представка 'из-' (за изчерпване, излизане) и корен 'ум'. Буквално означава 'излязъл от ум', т.е. загубил ума си от почуда.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изумен поглед
- оставам изумен
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
