изумително
[izomˈitɛlno]
изумително значение:
Какво е изумително? По начин, който предизвиква силно учудване или възхищение; поразително.
1. (пряко) По начин, който предизвиква силно учудване или възхищение; поразително.
- Ударение
- изуми́телно
- Част на речта
- наречие, прилагателно име
- Сричкоделение
- и-зу-ми-тел-но
- Род
- среден
Примери за използване на изумително
(пряко)
- Тя изглеждаше изумително в новата си рокля.
- Детето смята задачите изумително бързо.
Синоними на изумително
Антоними на изумително
Как се пише изумително
Грешни изписвания: изомително, йзумително, изумйтелно, изумителну
Пише се с у (от ум), а не с о.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ум
Произлиза от глагола 'изумя' (да изкарам от ума, да слисам), който е с корен 'ум' и представка 'из-'. Значението е еволюирало до 'нещо, което поразява ума'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изумително откритие
- изумително красив
- звучи изумително
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
