Dumite-BG – онлайн речник за българския език

изумителност

[izʊˈmitɛlnost]

изумителност значение:

Какво е изумителност? Качеството на нещо или някого да бъде изключително впечатляващо, поразително или невероятно.

1. (пряко) Качеството на нещо или някого да бъде изключително впечатляващо, поразително или невероятно.
Ударение
изумѝтелност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
и-зу-ми-тел-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изумителност

(пряко)
  • Изумителността на гледката ни остави без думи.
  • Тя притежаваше онази рядка изумителност, която привличаше всички погледи.

Антоними на изумителност

Как се пише изумителност

Грешни изписвания: изомителност, йзумителност, изумйтелност, изумителнуст
Пише се с у в корена (от ум). Суфиксът е -телност.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:из-ум-ити
Произлиза от глагола 'изумя' (да извадя от ум, да смая), който е калка на гръцкото 'existanai'. Наставката '-ост' формира абстрактно съществително за качество.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.