изумя
[izuˈmʲa]
изумя значение:
Какво е изумя? Предизвиквам извънредно силно учудване, изненада или възхищение у някого; потрисам.
1. (пряко) Предизвиквам извънредно силно учудване, изненада или възхищение у някого; потрисам.
- Ударение
- изумя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- и-зу-мя
- Род
- няма
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- изумявам
Форми на думата изумя 52
- изумели
- изумете
- изумеше
- изумейки
- изумелите
- изумен
- изумена
- изумени
- изумено
- изумения
- изумената
- изумените
- изуменият
- изуменото
- изуми
- изумим
- изумиш
- изумите
- изумил
- изумила
- изумили
- изумило
- изумилия
- изумилата
- изумилите
- изумилият
- изумилото
- изумих
- изумиха
- изумихме
- изумихте
- изумят
- изумял
- изумяла
- изумяло
- изумялия
- изумялата
- изумялият
- изумялото
- изумях
- изумяха
- изумяхме
- изумяхте
- изумящ
- изумяща
- изумящи
- изумящо
- изумящия
- изумящата
- изумящите
- изумящият
- изумящото
Примери за използване на изумя
(пряко)
- Фокусникът успя да изуми публиката с ловкостта си.
- Новината за оставката му изуми всички колеги.
Как се пише изумя
Грешни изписвания: изомя, йзумя
Коренът е ум, затова се пише с 'у'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:из + ум
Буквално 'да изкарам от ума'. Образувано от представката 'из-' и корена 'ум'. Аналогично на 'обезумявам', но с преносно значение на силна почуда.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изумя света
- направо ме изуми
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.