изумяване
[izumˈjavanɛ]
изумяване значение:
Какво е изумяване? Действието на това да предизвикаш силно удивление или шок у някого.
1. (общо) Действието на това да предизвикаш силно удивление или шок у някого.
2. (общо) Състояние на силно учудване; преживяване на шок от нещо неочаквано.
- Ударение
- изумя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- и-зу-мя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- изумявания
Примери за използване на изумяване
(общо)
- Изумяването на публиката бе целта на илюзиониста.
(общо)
- По лицето му се четеше пълно изумяване.
Антоними на изумяване
Как се пише изумяване
Грешни изписвания: изомяване, йзумяване, изумявъне
Коренът на думата е ум, затова се пише с у, а не с о.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:ум
Произлиза от глагола 'изумявам' (карам някого да излезе от ума си от почуда). Морфологичен строеж: из- (представка) + ум (корен) + -явам (глаголна наставка) + -не (наставка за същ. име).
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълно изумяване
- предизвиквам изумяване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
