изфъфлям
[isˈfɤflʲɐm]
изфъфлям значение:
Какво е изфъфлям? Изговарям нещо неясно, с фъфлене, обикновено поради говорен дефект, липса на зъби или сдържани емоции.
1. (пряко) Изговарям нещо неясно, с фъфлене, обикновено поради говорен дефект, липса на зъби или сдържани емоции.
- Ударение
- изфъ̀флям
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-фъф-лям
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- изфъфлям (сегашно време на свършен вид, рядко има несвършен еквивалент като отделна лема, ползва се 'фъфля' за процес)
Примери за използване на изфъфлям
(пряко)
- Старецът се опита да каже името си, но само изфъфля нещо неразбираемо.
- Тя едва изфъфля извинението си и наведе глава.
Антоними на изфъфлям
Как се пише изфъфлям
Грешни изписвания: исфъфлям, изфъфлвам, йзфъфлям, извъфлям, изфафлям, изфъвлям
Представката е из-, въпреки че пред беззвучната съгласна 'ф' се чува като 'с' (обеззвучаване). Пише се изфъфлям.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:фъфля
Звукоподражателен произход от корена 'фъф' (имитиращ неясен говор/шум). Образуван с представка 'из-' за придаване на завършеност на действието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- едва изфъфлям
- изфъфлям думите
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
