изхвърчаване
[isxfɐrˈt͡ʃavɐnɛ]
изхвърчаване значение:
Какво е изхвърчаване? Процесът на излитане навън или падане от вътрешността на нещо с висока скорост.
1. (пряко) Процесът на излитане навън или падане от вътрешността на нещо с висока скорост.
- Ударение
- изхвърча̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-хвър-ча-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- изхвърчавания
Примери за използване на изхвърчаване
(пряко)
- Изхвърчаването на птиците от гнездото беше знак за опасност.
- Предпазният колан предотвратява изхвърчаването на пътника при удар.
Антоними на изхвърчаване
Как се пише изхвърчаване
Грешни изписвания: исхвърчаване, изфърчаване, йзхвърчаване, изхварчаване, изхвърчъване, изхвърчавъне
Пише се с 'хв' (хвърча).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:хвърча
Отглаголно съществително от несвършения глагол 'изхвърчам' (с наставка -авам). Корен 'хвърч'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- внезапно изхвърчаване
- изхвърчаване от пътя
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
