изхвърчане
[isxfɐrˈt͡ʃanɛ]
изхвърчане значение:
Какво е изхвърчане? Еднократният акт на бързо излизане, излитане или изпадане отнякъде.
1. (пряко) Еднократният акт на бързо излизане, излитане или изпадане отнякъде.
- Ударение
- изхвърча̀не
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-хвър-ча-не
- Род
- среден
- Мн. число
- изхвърчания
Примери за използване на изхвърчане
(пряко)
- При рязкото спиране се чу изхвърчане на камъчета под гумите.
Как се пише изхвърчане
Грешни изписвания: исхвърчане, изфърчане, йзхвърчане, изхварчане, изхвърчъне
Пише се с 'хв'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:хвърча
Вариант на отглаголно съществително, образувано от основата на глагола 'изхвърча'. Често се използва като синоним на 'изхвърчаване', но може да носи нюанс за еднократно действие.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
