изхитряне
[isˈxitrʲanɛ]
изхитряне значение:
Какво е изхитряне? Процесът на придобиване на хитрост, умение за справяне в сложни ситуации или използване на лукавство.
1. (общо) Процесът на придобиване на хитрост, умение за справяне в сложни ситуации или използване на лукавство.
2. (рядко) Еднократен акт на проява на хитрост; надхитряване.
- Ударение
- изхѝтряне
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-хит-ря-не
- Род
- среден
- Мн. число
- изхитряния
Примери за използване на изхитряне
(общо)
- С годините се забелязваше едно изхитряне в начина му на водене на преговори.
(рядко)
- Това внезапно изхитряне от негова страна изненада всички.
Синоними на изхитряне
Антоними на изхитряне
Как се пише изхитряне
Грешни изписвания: исхитряне, изхитрене, йзхитряне, изхйтряне
Представката е 'из-' (пред звучна съгласна 'х' се запазва звучността в писмената норма, макар фонетично да се обеззвучава).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:хитър
Отглаголно съществително от 'изхитря' (да стана хитър или да надхитря). Коренът е 'хитър', общославянски произход.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
