Dumite-BG – онлайн речник за българския език

изхортуване

[isxorˈtuvɐnɛ]

изхортуване значение:

Какво е изхортуване? Действието по изказване на нещо; изговаряне на думи, често неволно или необмислено.

1. (диалектно/разговорно) Действието по изказване на нещо; изговаряне на думи, често неволно или необмислено.
Ударение
изхорту̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-хор-ту-ва-не
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
среден
Мн. число
изхортувания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изхортуване

(диалектно/разговорно)
  • С това неволно изхортуване той издаде цялата тайна на селяните.

Синоними на изхортуване

Антоними на изхортуване

Как се пише изхортуване

Грешни изписвания: исхортуване, изхуртуване, йзхортуване, изхортоване, изхортувъне
Пише се с 'о' в корена (хорта).

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:χορταίνω (chortaínō) / хорта
От диалектната дума 'хорта' (приказка, говор), заимствана от гръцки. Глаголът 'изхортувам' означава да изрека, да изкажа.

Употреба

Фразеологизми:
  • изхортувам си приказката

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.