изчадие
[istˈʃadijɛ]
изчадие значение:
Какво е изчадие? Същество с лоши, зловещи или сатанински качества; изрод, чудовище.
1. (преносно / пейоративно) Същество с лоши, зловещи или сатанински качества; изрод, чудовище.
2. (остаряло) Дете, рожба, потомък.
- Ударение
- изча̀дие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-ча-ди-е
- Род
- среден
- Мн. число
- изчадия
Примери за използване на изчадие
(преносно / пейоративно)
- Във филмите на ужасите често показват някакво пъклено изчадие.
- Този човек е истинско изчадие.
(остаряло)
- Мило мое изчадие.
Как се пише изчадие
Грешни изписвания: исчадие, йзчадие, изчъдие, изчадйе
Пише се със з (представка из-), въпреки че при изговор се чува 'с' поради обеззвучаване пред беззвучната съгласна 'ч'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:исчѧдиѥ
Образувано от представката *из-* и корена *чадо* (дете, рожба). Първоначалното значение е 'потомство', 'рожба'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- адско изчадие
- сатанинско изчадие
Фразеологизми:
- изчадие адово
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
